утре не,а сега! тук на място...

да бъда с теб е като дрога, като дрога..искам много!

НапрАви всичко незабравимо, мразя те, заради това! Бил обичал друга, бил я чакал нощем, бил несигурен и слаб! Даниела?! А тя Какво ме интересува ?! Не ме занасяй, научила съм се да познавам достатъчно изражения, научила съм се да забранявам хиляда изречения. Не искам да ме чакаш, не искам да питаш за мен, няма да сме само приятели, няма да ме докарваш до отчаяние! Лигльо! От страх дори не ме целуна/при всичките милион възможности, това те прави просто жалък/.

Шотовете не ме правят сляпа, само отстраняват 90% от мисълта ми.

Но накрая пак мога да се сърдя само на себе си: че преди дори не го забелязвах, че го игнорирах, че го плашех, че не го помнех, че не му говорех, а когато го правех, обикновено беше иронично. Че не го срещах, че не се запознахме, че не направих НИЩО, за себе си. Не му се сърдя, че е моногамен, в крайна сметка някой ден, хипотетично и такъв може би, ще ми хареса. Защото 70/100 от кукличките търсят точно такива- послушни и праведни, които дори и пияни пак намират начин да се защитят от това, което искат и търсят, и са чакали, и ги е ударило като гръм, и им харесва, повече от колкото са готови да позволят. За първи път ми се случи някой да се пази от моите чувства, да пази своите от мен. Да не иска да оставаме сами, от страх, че "ще направи нещо, за което ще съжалява"...защото мен утре няма да ме има. Тайно прави хиляда неща на ден, за да не разбера, че всъщност "свободния му период" желае и се моли да бъде оползотворен. Изпива ме с поглед, но бяга, защото ще ме види отново след 3 месеца и не е съвсем сигурен, дали ще издържи. Играем си на развален телефон, за да изопачим нещата, които казваме един за друг. Играем на сляпо. Напосоки. На дребно. Крием се зад предтекстове и причини. Отстъпваме си мястото на жалкия, че не можем да се разберем кой го заслужава повече. Убиваме желания и мисли. Правим се на слепи и глухи, когато сме един до друг. Не чувстваме нищо, когато замръзваме заедно. Пием за всеобщото щастие, но не и за Общото Удоволствие. Хвърляме си тъпи и неловки погледи, когато случайното докосване продължи по-дълго, от колкото трябва. Наричаме се с безразлични местоимения, за да не ни личи, че знаем един за друг много повече от имената си. Пожелаваме си лека нощ, в опит да заглушим тежкото дишане...

Колко ме дразниш, лелее! Колко ме дразнишш..

Принц Едуард, благодаря за разходката..на тъмно.