I start to take my clothes off
And hope that i feel better
I put in a thermometer
Im burnin' Im burnin'
And then i looked around,
My head was spinnin' round,
Before i looked around, It hit me, It hit me
Един път сърцето дай си.Дори мигът да бъде къс.
сряда, януари 27, 2010
ХАХАХАХАХАХАХАХАХА не. ♥
Уааааау, забавно е! Такова не е било от много време. Ай лайк ит!
I start to take my clothes off
And hope that i feel better
I put in a thermometer
Im burnin' Im burnin'
And then i looked around,
My head was spinnin' round,
Before i looked around, It hit me, It hit me
I start to take my clothes off
And hope that i feel better
I put in a thermometer
Im burnin' Im burnin'
And then i looked around,
My head was spinnin' round,
Before i looked around, It hit me, It hit me
понеделник, януари 25, 2010
О! Той ме бил харесвал. Чакай, не. Искал ме. Ха!
Сооооооооу соррррри!
Брой на пръсти дъховете, които те нараняват.
Просто се упражнявам.
Не е оправдание.
Не съм връзкофоб.
И не съм връзкоман.
Не съм социопат.
И не съм нимфоман.
Не съм за теб. Определено не съм.
Просто дишай.
За да си върна на всичките други.
Сооооооооу соррррри!
Брой на пръсти дъховете, които те нараняват.
Просто се упражнявам.
Не е оправдание.
Не съм връзкофоб.
И не съм връзкоман.
Не съм социопат.
И не съм нимфоман.
Не съм за теб. Определено не съм.
Просто дишай.
За да си върна на всичките други.
Жу-Тем-Боку
неделя, януари 24, 2010
Още!
Кажи ми, Дон Жуан, ако имаше друг живот...щеше ли да го живееш?
"Ако имах 10 000 сърца, и 10те хиляди щях да ги дам на първата срещната...красавица..."
вторник, януари 19, 2010
17, за Бога!
ЧЕСТИТ 17ТИЙН, МОЙ СЛАДКИ ПАЛАВ, СЕКСАПИЛЕН, СЪРЦЕРАЗБИВАЧЕСКИ, ХУБОСТНИЧЕСККИ РАЗВРАТ!
О-Б-И-Ч-А-М-Т-Е.
О-Б-И-Ч-А-М-Т-Е.
She's a beautiful smile, she's a gleam in your eye,dresses like a princess,playing games in your mind.Seventeen, a hot rod queen.Every time that we meet, I skip a heartbeat.
Teach me the way to love again.
Тя ми каза, че го е видяла. На светофара пред НАТФИЗ. Каза ми, че се е блъснала в него. Каза ми, че е побързала да се махне от там, когато я е погледнал.
Спомням си първата ни среща. Той носеше брутална бебешко-розова тениска. Спомням си как същия ден обяснявах, че момче/мъж в розово каквото-и-да-е е най-ужасното нещо, което може да се появи в слънчев ден на улицата. Фактът, че преди месец баща ми /БАЩА МИ, за Бога/ ми се появи доволен в розов пуловер е друга тема. Спомням си, че спря да вали точно, когато излязох от театъра. Спомням си, че Злати дълго ме убеждаваше да си тръгна с нея. Не го направих. И сега, когато пиша това, ръцете ми треперят. Почти като в онази майска вечер преди толкова време. Но много, много по-слабо. Обикновено имам навика да пиша за силните си преживявания, за това, което обичам. За сбъдналите се мечти. И от тази гледна точка е странно, че до днес не се появи нищо за 14 май. Ни-що. Той присъстваше в стотици метафори, да не кажа всяка, но така и не участва пълнозначно в това, което исках да кажа.
Никога няма да забравя онази вечер. Имам чувството, че никога не се е случила. А в съзнанието ми е толкова плътна и истинска, че сякаш е било вчера. Още усещам паветата под пантофките си и лекия вятър, който разпиляваше полата ми.Любимата ми бяла пола. Още поглеждам в очите на Захари, когато се спря пред мен. Още настръхвам от топлината във въздуха. Спомням си, че чаках. Чаках дълго. Говорех с Деси по телефона и гласът ми звучеше като скриптяща грамофонна плоча. Не можех да си намеря място. Представям си комичната гледка, ужас! Говорех, говорех, говорех. Несвързано. Напосоки. Без каквато и да е връзка със ситуацията. Тя ми говореше, даваше ми кураж, който не съм и представяла, че ще ми трябва. Беше по-страшно дори от скока с бънджи. Беше ужасно страшно. От тогава си знам, че ме е супер страх, когато идва време да стане онова, което искам. И тогава го видях.
Още си изпускам телефона при спомена. Точно както стана и тогава. Говореше и ръкомахаше. Беше просто неустоим. И после той ме видя. Очите му се спряха върху мен и кълна се, настъпи катаклизъм. Света се завъртя, обърна се, после пак, после се разтресе, после се разцепи, натроши се, избухна, изгоря и се вледени, изчезна и се роди отново.
После, понеже съм страхливка казах на Деси, че ще си ходя. И до днес съм сигурна, че ако беше там с мен щеше да ме убие. Затвори ми и ме остави сама. "защото иначе нямаше да го направя". Имах чувството, че са ми казали, че след 3-2-1 ще се случи най-ужасното нещо, познато на света. Боже, как се страхувах...
от тук нататък се случиха няколко последователни отивания и връщания, назад и напред, докато накрая той не ме улесни и не тръгна да си ходи.
Спомням си как си помислих "Няма да имаш друг шанс, просто не мисли!". Същото ми го беше казал Илиян преди скока, и да, нямаше полза.
Въпреки това се обърнах и след секунди си говорехме нещо за автографи, фенове, пиеси, времето, София, училището ми. Обсъждахме архитектурата, Германия и звънящия ми телефон. Спомням си колко близо беше. Вятърът донасяше аромата му вътре в мен и през тази секунда небето хиляди пъти се удари в земята. После търсих химикалка, нервно изпусках неща. Сега осъзнавам колко съм го стресирала. Много повече, отколкото изглеждаше да е. И писа. Говорейки. Усмихвайки се. Спомням си как попивах с поглед и тяло, всичко наоколо. Но сякаш нямаше "наоколо". Залязващото слънце си играеше с кожата му. Какаово-шоколадов. Усещах, че ако го докосна няма да се удържа. какво глупаво малко момиче!
После ми подаде тетрадката. Спомням си колко дълго го гледах, докато превключа реакциите на тялото си. Потъвах в очи, които бяха неутешимо тъжни. Беше ужасно.красиво. Без да искам. Помолих го да го прегърна. И той. Без да иска. Се съгласи.
С риск да разваля момента- просто щях да повърна. Оставете ги пеперудите в стомаха. Бях пълна с тях.
Първият физически контакт с някого е уникален. Първият физически контакт с някого, когото харесваш е неповторим. Първият физически контакт с любовта на живота ти те изпраща в друга галактика. Спомням си мириса на изветрелия парфюм по кожата на врата му. Спомням си как вдишах, все едно, че ми беше последна глътка живот. Спомням си как плъзнах длан по гърба му. Та той ме притискаше до себе си. Толкова много. Толкова дълго. Толкова нежно. Усещах го. Чувствах се на мястото си. Усещах всяка извивка на тялото му. Уморените му мускули. Плата на тениската точно под недишащия ми гръден кош. Спомням си, че затворих очи и разбрах, че искам да прекарам живота си с него. за човек , който е само на 16 това прозрение е плашещо. и смешно. но повече плашещо. Усещах как мига свършваше. Ръцете му спряха на гърба ми и той ме отпусна. Когато си отивах от него цялото ми тяло ме болеше. Такава болка и до днес чувствам, когато го гледам на сцената. Докоснах раменете му и му се усмихнах. Той не каза нищо.
И аз не съм казвала на никого нищо от това, че погледите ни бяха на сантиметър разстояние.
Сбогувахме се. Той заминаваше. За дълго.
Прибирах се. Пеша. Сама. С паднала батерия в телефона. Същински кошмар!
Докато вървях плачех. Хората ме гледаха странно. Някои искаха да ми помогнат.
После плаках като бебе цяла нощ. След много часове прочетох какво е написал.
Пак плаках. Дълго.
Заспах едва на следващата сутрин.
От тогава мина много време. А той и до днес ми носи само сълзи. Не си спомням път, в който да съм се усмихнала със сухи очи. Не си спомням ден, в който да не съм мислила за него. Понякога се чудя дали и той си ме спомня. Има дни, в които дълго тъгувам. Понякога ми се искаше да бях човек, който не ходи на театър. и не го харесва. Уви. Понякога поглеждам към листа хартия и отново съм там. Спомням си всичко. Както сега. Както винаги.
Последната ни среща беше на погребението на Коко Азарян
Така си го спомням от последния път
Как плаче
Сякаш бяха минали хиляда години
Последния ми спомен за него е празното алфа ромео
И пустата околност на театъра
Обвиняват ме, че сравнявам всички с него. Че съм се затворила да изпитвам това към някой, който ще го знае. Наивна съм била. Понякога ми казват, че ме разбират. И знаят как се чувствам. Не знаят. Никога няма да разберат.
Не искам последната ни среща да е на погребение.
Не искам последният ми спомен да е черен.
Аз още дълго ще посвещавам думите си на теб. Още много време ще пазя чувствата си към теб.
Винаги ще си част от живота ти, макар аз никога да не бъда част от твоя. Завинаги ще те помня.
Обичам те, Владо. Много те обичам.
Спомням си първата ни среща. Той носеше брутална бебешко-розова тениска. Спомням си как същия ден обяснявах, че момче/мъж в розово каквото-и-да-е е най-ужасното нещо, което може да се появи в слънчев ден на улицата. Фактът, че преди месец баща ми /БАЩА МИ, за Бога/ ми се появи доволен в розов пуловер е друга тема. Спомням си, че спря да вали точно, когато излязох от театъра. Спомням си, че Злати дълго ме убеждаваше да си тръгна с нея. Не го направих. И сега, когато пиша това, ръцете ми треперят. Почти като в онази майска вечер преди толкова време. Но много, много по-слабо. Обикновено имам навика да пиша за силните си преживявания, за това, което обичам. За сбъдналите се мечти. И от тази гледна точка е странно, че до днес не се появи нищо за 14 май. Ни-що. Той присъстваше в стотици метафори, да не кажа всяка, но така и не участва пълнозначно в това, което исках да кажа.
Никога няма да забравя онази вечер. Имам чувството, че никога не се е случила. А в съзнанието ми е толкова плътна и истинска, че сякаш е било вчера. Още усещам паветата под пантофките си и лекия вятър, който разпиляваше полата ми.Любимата ми бяла пола. Още поглеждам в очите на Захари, когато се спря пред мен. Още настръхвам от топлината във въздуха. Спомням си, че чаках. Чаках дълго. Говорех с Деси по телефона и гласът ми звучеше като скриптяща грамофонна плоча. Не можех да си намеря място. Представям си комичната гледка, ужас! Говорех, говорех, говорех. Несвързано. Напосоки. Без каквато и да е връзка със ситуацията. Тя ми говореше, даваше ми кураж, който не съм и представяла, че ще ми трябва. Беше по-страшно дори от скока с бънджи. Беше ужасно страшно. От тогава си знам, че ме е супер страх, когато идва време да стане онова, което искам. И тогава го видях.
Още си изпускам телефона при спомена. Точно както стана и тогава. Говореше и ръкомахаше. Беше просто неустоим. И после той ме видя. Очите му се спряха върху мен и кълна се, настъпи катаклизъм. Света се завъртя, обърна се, после пак, после се разтресе, после се разцепи, натроши се, избухна, изгоря и се вледени, изчезна и се роди отново.
После, понеже съм страхливка казах на Деси, че ще си ходя. И до днес съм сигурна, че ако беше там с мен щеше да ме убие. Затвори ми и ме остави сама. "защото иначе нямаше да го направя". Имах чувството, че са ми казали, че след 3-2-1 ще се случи най-ужасното нещо, познато на света. Боже, как се страхувах...
от тук нататък се случиха няколко последователни отивания и връщания, назад и напред, докато накрая той не ме улесни и не тръгна да си ходи.
Спомням си как си помислих "Няма да имаш друг шанс, просто не мисли!". Същото ми го беше казал Илиян преди скока, и да, нямаше полза.
Въпреки това се обърнах и след секунди си говорехме нещо за автографи, фенове, пиеси, времето, София, училището ми. Обсъждахме архитектурата, Германия и звънящия ми телефон. Спомням си колко близо беше. Вятърът донасяше аромата му вътре в мен и през тази секунда небето хиляди пъти се удари в земята. После търсих химикалка, нервно изпусках неща. Сега осъзнавам колко съм го стресирала. Много повече, отколкото изглеждаше да е. И писа. Говорейки. Усмихвайки се. Спомням си как попивах с поглед и тяло, всичко наоколо. Но сякаш нямаше "наоколо". Залязващото слънце си играеше с кожата му. Какаово-шоколадов. Усещах, че ако го докосна няма да се удържа. какво глупаво малко момиче!
После ми подаде тетрадката. Спомням си колко дълго го гледах, докато превключа реакциите на тялото си. Потъвах в очи, които бяха неутешимо тъжни. Беше ужасно.красиво. Без да искам. Помолих го да го прегърна. И той. Без да иска. Се съгласи.
С риск да разваля момента- просто щях да повърна. Оставете ги пеперудите в стомаха. Бях пълна с тях.
Първият физически контакт с някого е уникален. Първият физически контакт с някого, когото харесваш е неповторим. Първият физически контакт с любовта на живота ти те изпраща в друга галактика. Спомням си мириса на изветрелия парфюм по кожата на врата му. Спомням си как вдишах, все едно, че ми беше последна глътка живот. Спомням си как плъзнах длан по гърба му. Та той ме притискаше до себе си. Толкова много. Толкова дълго. Толкова нежно. Усещах го. Чувствах се на мястото си. Усещах всяка извивка на тялото му. Уморените му мускули. Плата на тениската точно под недишащия ми гръден кош. Спомням си, че затворих очи и разбрах, че искам да прекарам живота си с него. за човек , който е само на 16 това прозрение е плашещо. и смешно. но повече плашещо. Усещах как мига свършваше. Ръцете му спряха на гърба ми и той ме отпусна. Когато си отивах от него цялото ми тяло ме болеше. Такава болка и до днес чувствам, когато го гледам на сцената. Докоснах раменете му и му се усмихнах. Той не каза нищо.
И аз не съм казвала на никого нищо от това, че погледите ни бяха на сантиметър разстояние.
Сбогувахме се. Той заминаваше. За дълго.
Прибирах се. Пеша. Сама. С паднала батерия в телефона. Същински кошмар!
Докато вървях плачех. Хората ме гледаха странно. Някои искаха да ми помогнат.
После плаках като бебе цяла нощ. След много часове прочетох какво е написал.
Пак плаках. Дълго.
Заспах едва на следващата сутрин.
От тогава мина много време. А той и до днес ми носи само сълзи. Не си спомням път, в който да съм се усмихнала със сухи очи. Не си спомням ден, в който да не съм мислила за него. Понякога се чудя дали и той си ме спомня. Има дни, в които дълго тъгувам. Понякога ми се искаше да бях човек, който не ходи на театър. и не го харесва. Уви. Понякога поглеждам към листа хартия и отново съм там. Спомням си всичко. Както сега. Както винаги.
Последната ни среща беше на погребението на Коко Азарян
Така си го спомням от последния път
Как плаче
Сякаш бяха минали хиляда години
Последния ми спомен за него е празното алфа ромео
И пустата околност на театъра
Обвиняват ме, че сравнявам всички с него. Че съм се затворила да изпитвам това към някой, който ще го знае. Наивна съм била. Понякога ми казват, че ме разбират. И знаят как се чувствам. Не знаят. Никога няма да разберат.
Не искам последната ни среща да е на погребение.
Не искам последният ми спомен да е черен.
Аз още дълго ще посвещавам думите си на теб. Още много време ще пазя чувствата си към теб.
Винаги ще си част от живота ти, макар аз никога да не бъда част от твоя. Завинаги ще те помня.
Обичам те, Владо. Много те обичам.
неделя, януари 17, 2010
пийййп
ТОВА, ЧЕ БИХ ПРАВИЛА СЕКС С ТЕБ НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО ЩЕ ГО НАПРАВЯ! НЕ ВИЖДАШ ЛИ РАЗЛИКАТААА, ЕХООООО!
събота, януари 16, 2010
четвъртък, януари 14, 2010
сряда, януари 13, 2010
Химията ще ми/ти извади очите.
Аз съм кучка, НЕ СЪЖАЛЯВАМ! И не те мразя, просто изгубих целия си респект към теб! И не го правя от чувства. честно. Та аз дори не го харесвам. Просто имам нужда да знам, че той мен- да. И ако това ме прави лоша- окей, така да бъде. Уморих се да следвам нечии стереотипи и норми и тн, и тн.
И ми е омръзнало от копи историйките ти.
НЕ СЕ ИЗВИНЯВАМ, ЧЕ АКО НЕ БЯХ АЗ, ТИ ДОРИ НЯМАШЕ ДА ЗНАЕШ НАПОЛОВИНА ТОВА, КОЕТО ЗНАЕШ СЕГА!
само за протокола, де. не, че нещо.
Друго... а, да
1. Ще го направя, дори после да съжалявам.
2. Съжалението след не означава, че преди не си се накефил.
3. Ако искам ще съм моногамна. Не искам. Проблемът е решен.
4. Нещата, които би било добре да забравим, ние най-упорито помним.
Затова те разбирам, че ми се сърдиш.
5. ОНОВА не значеше нищо. спри да ми го натякваш.
6. Когато отново имам пистолет, ще го използвам.
7. Не питай за мен. Не използвай името ми. Повтарям се, но ти не разбираш от дума.
8. Ще го направя тоя тъп проект, каквото и да ми коства това.
9. Чувството ми за вина отдавна е умряло.
Веси каза: Както и всички други чувства.
10. Съвест? Не, меРси.
11. Не ми харесва, че хората си тръгват. Но в крайна сметка не може всички да отиваме на едно и също място.
12. Още съм много влюбена във Владо. Вече не така обсебващо, но още го обичам.
13. Мисля.че.винаги.ще.е.така.
14. За Бога, вярвам в хороскопи!
15. Поне един от моите фейсбук приятели иска да спи с мен.
да си каже, за да няма неясноти.
16. Ходя на фитнес. Предимно, заради себе си. И малко, заради Калоян. Който вече не е свободен. Да, винаги така става.
17. ЙОГА, бейби!
18. Мисля, че някои определени хора са долни лицемери. НО умело го прикриват зад криворазбрани мои шеги. Които не са съвсем шеги. За тях.
19. И как все попадам в задръстени улици, триъгълници или многоъгълници?
Ще си получа обяснението през м/усрочната.
20. Понеже се уча от Ивето, да, ще го получа,НЕ-ГО.Е-ДИ.
21. през Междусрочната!
22. Нямам НИЩО против еднократните връзки.каквото и да казва Дидо.
23. Аз Обичам да Рисувам. И да пиша.
24. Ще изпратя сърцето си на някой като теб.който и да си.
25. Когато прекалявам, то е защото 'искам' е любимата ми дума.
26.винаги, винаги си тръгвам, когато ми е най-хубаво.затова не ме чакай да се върна.никога,никога.следващото ми идване няма да е завръщане. всичко ще е съвсем ново.
27. Химията ще ми/ти извади очите.
И ми е омръзнало от копи историйките ти.
НЕ СЕ ИЗВИНЯВАМ, ЧЕ АКО НЕ БЯХ АЗ, ТИ ДОРИ НЯМАШЕ ДА ЗНАЕШ НАПОЛОВИНА ТОВА, КОЕТО ЗНАЕШ СЕГА!
само за протокола, де. не, че нещо.
Друго... а, да
1. Ще го направя, дори после да съжалявам.
2. Съжалението след не означава, че преди не си се накефил.
3. Ако искам ще съм моногамна. Не искам. Проблемът е решен.
4. Нещата, които би било добре да забравим, ние най-упорито помним.
Затова те разбирам, че ми се сърдиш.
5. ОНОВА не значеше нищо. спри да ми го натякваш.
6. Когато отново имам пистолет, ще го използвам.
7. Не питай за мен. Не използвай името ми. Повтарям се, но ти не разбираш от дума.
8. Ще го направя тоя тъп проект, каквото и да ми коства това.
9. Чувството ми за вина отдавна е умряло.
Веси каза: Както и всички други чувства.
10. Съвест? Не, меРси.
11. Не ми харесва, че хората си тръгват. Но в крайна сметка не може всички да отиваме на едно и също място.
12. Още съм много влюбена във Владо. Вече не така обсебващо, но още го обичам.
13. Мисля.че.винаги.ще.е.така.
14. За Бога, вярвам в хороскопи!
15. Поне един от моите фейсбук приятели иска да спи с мен.
да си каже, за да няма неясноти.
16. Ходя на фитнес. Предимно, заради себе си. И малко, заради Калоян. Който вече не е свободен. Да, винаги така става.
17. ЙОГА, бейби!
18. Мисля, че някои определени хора са долни лицемери. НО умело го прикриват зад криворазбрани мои шеги. Които не са съвсем шеги. За тях.
19. И как все попадам в задръстени улици, триъгълници или многоъгълници?
Ще си получа обяснението през м/усрочната.
20. Понеже се уча от Ивето, да, ще го получа,НЕ-ГО.Е-ДИ.
21. през Междусрочната!
22. Нямам НИЩО против еднократните връзки.каквото и да казва Дидо.
23. Аз Обичам да Рисувам. И да пиша.
24. Ще изпратя сърцето си на някой като теб.който и да си.
25. Когато прекалявам, то е защото 'искам' е любимата ми дума.
26.винаги, винаги си тръгвам, когато ми е най-хубаво.затова не ме чакай да се върна.никога,никога.следващото ми идване няма да е завръщане. всичко ще е съвсем ново.
27. Химията ще ми/ти извади очите.
петък, януари 08, 2010
твърде много ренесанс има наоколо
възраждат се чувства, терзания и мисли. светът няма да свърши. обновявам сайтове, които вече не ползвам. откривам скрити идеи, някога от някой подхвърлени. възраждам копнежи по провинциални принцове. изненадано спирам и осъзнавам, че той е по-различен от всички, които съм срещала. и е точно това,което съм чакала. цяла година. или две. или фактически от детската градина, защото тогава за първи път ме целуна момче. странно, че тази детска градина е в същата тази провинция, която сега ми поднася новата глътка въздух, от която имах нужда. възобновявам приятелства. вътворявам ред в световния хаос. или обратното. пия чая си по нов начин. пия много неща по нов начин. събуждам се различно. връщам си на тези, които поискам. спрях да се съобразявам. спя, когато ми се спи. не се чувствам гузна. връщам си по малко от всеки загубен миг. въвеждам все по- малко пароли. възраждайки щастието...
възраждат се чувства, терзания и мисли. светът няма да свърши. обновявам сайтове, които вече не ползвам. откривам скрити идеи, някога от някой подхвърлени. възраждам копнежи по провинциални принцове. изненадано спирам и осъзнавам, че той е по-различен от всички, които съм срещала. и е точно това,което съм чакала. цяла година. или две. или фактически от детската градина, защото тогава за първи път ме целуна момче. странно, че тази детска градина е в същата тази провинция, която сега ми поднася новата глътка въздух, от която имах нужда. възобновявам приятелства. вътворявам ред в световния хаос. или обратното. пия чая си по нов начин. пия много неща по нов начин. събуждам се различно. връщам си на тези, които поискам. спрях да се съобразявам. спя, когато ми се спи. не се чувствам гузна. връщам си по малко от всеки загубен миг. въвеждам все по- малко пароли. възраждайки щастието...
8 дни
напиши името си в снега
в разтопената нежност
и карамелената тишина
напиши колко обичаш
да се събуждаш до нея
напиши по устните й
с усмивка вечността
която откриваш вечер
преди да заспиш
напиши спомен в ръката й
поръси с мирис на отминало лято
очертай с длани ново съзвездие
докосни ефимерните лешници
в очите й
положи сърце в нейната любов
погали с лъчи сатена по кожата й
опитай да вземеш дъха й с целувка
вкуси от смеха й
почувствай лъжите й
тя е крехка
и сама
тъжна
и едва
се сеща
че още
е обичана
и вкусвана
от зимата наоколо
тя е млада
и какво
ти пречи
да си
нейната луна
помни когато времето спираше
помни когато нямаше въздух
помни когато я търсеше в Космоса
помни когато я искаше в малкия град
помни как сладко беше
да затваряш очи
и безтегловно
да обичаш
помни...
в разтопената нежност
и карамелената тишина
напиши колко обичаш
да се събуждаш до нея
напиши по устните й
с усмивка вечността
която откриваш вечер
преди да заспиш
напиши спомен в ръката й
поръси с мирис на отминало лято
очертай с длани ново съзвездие
докосни ефимерните лешници
в очите й
положи сърце в нейната любов
погали с лъчи сатена по кожата й
опитай да вземеш дъха й с целувка
вкуси от смеха й
почувствай лъжите й
тя е крехка
и сама
тъжна
и едва
се сеща
че още
е обичана
и вкусвана
от зимата наоколо
тя е млада
и какво
ти пречи
да си
нейната луна
помни когато времето спираше
помни когато нямаше въздух
помни когато я търсеше в Космоса
помни когато я искаше в малкия град
помни как сладко беше
да затваряш очи
и безтегловно
да обичаш
помни...
четвъртък, януари 07, 2010
сряда, януари 06, 2010
понеделник, януари 04, 2010
утре не,а сега! тук на място...
да бъда с теб е като дрога, като дрога..искам много!
НапрАви всичко незабравимо, мразя те, заради това! Бил обичал друга, бил я чакал нощем, бил несигурен и слаб! Даниела?! А тя Какво ме интересува ?! Не ме занасяй, научила съм се да познавам достатъчно изражения, научила съм се да забранявам хиляда изречения. Не искам да ме чакаш, не искам да питаш за мен, няма да сме само приятели, няма да ме докарваш до отчаяние! Лигльо! От страх дори не ме целуна/при всичките милион възможности, това те прави просто жалък/.
Шотовете не ме правят сляпа, само отстраняват 90% от мисълта ми.
Но накрая пак мога да се сърдя само на себе си: че преди дори не го забелязвах, че го игнорирах, че го плашех, че не го помнех, че не му говорех, а когато го правех, обикновено беше иронично. Че не го срещах, че не се запознахме, че не направих НИЩО, за себе си. Не му се сърдя, че е моногамен, в крайна сметка някой ден, хипотетично и такъв може би, ще ми хареса. Защото 70/100 от кукличките търсят точно такива- послушни и праведни, които дори и пияни пак намират начин да се защитят от това, което искат и търсят, и са чакали, и ги е ударило като гръм, и им харесва, повече от колкото са готови да позволят. За първи път ми се случи някой да се пази от моите чувства, да пази своите от мен. Да не иска да оставаме сами, от страх, че "ще направи нещо, за което ще съжалява"...защото мен утре няма да ме има. Тайно прави хиляда неща на ден, за да не разбера, че всъщност "свободния му период" желае и се моли да бъде оползотворен. Изпива ме с поглед, но бяга, защото ще ме види отново след 3 месеца и не е съвсем сигурен, дали ще издържи. Играем си на развален телефон, за да изопачим нещата, които казваме един за друг. Играем на сляпо. Напосоки. На дребно. Крием се зад предтекстове и причини. Отстъпваме си мястото на жалкия, че не можем да се разберем кой го заслужава повече. Убиваме желания и мисли. Правим се на слепи и глухи, когато сме един до друг. Не чувстваме нищо, когато замръзваме заедно. Пием за всеобщото щастие, но не и за Общото Удоволствие. Хвърляме си тъпи и неловки погледи, когато случайното докосване продължи по-дълго, от колкото трябва. Наричаме се с безразлични местоимения, за да не ни личи, че знаем един за друг много повече от имената си. Пожелаваме си лека нощ, в опит да заглушим тежкото дишане...
Колко ме дразниш, лелее! Колко ме дразнишш..
Принц Едуард, благодаря за разходката..на тъмно.
НапрАви всичко незабравимо, мразя те, заради това! Бил обичал друга, бил я чакал нощем, бил несигурен и слаб! Даниела?! А тя Какво ме интересува ?! Не ме занасяй, научила съм се да познавам достатъчно изражения, научила съм се да забранявам хиляда изречения. Не искам да ме чакаш, не искам да питаш за мен, няма да сме само приятели, няма да ме докарваш до отчаяние! Лигльо! От страх дори не ме целуна/при всичките милион възможности, това те прави просто жалък/.
Шотовете не ме правят сляпа, само отстраняват 90% от мисълта ми.
Но накрая пак мога да се сърдя само на себе си: че преди дори не го забелязвах, че го игнорирах, че го плашех, че не го помнех, че не му говорех, а когато го правех, обикновено беше иронично. Че не го срещах, че не се запознахме, че не направих НИЩО, за себе си. Не му се сърдя, че е моногамен, в крайна сметка някой ден, хипотетично и такъв може би, ще ми хареса. Защото 70/100 от кукличките търсят точно такива- послушни и праведни, които дори и пияни пак намират начин да се защитят от това, което искат и търсят, и са чакали, и ги е ударило като гръм, и им харесва, повече от колкото са готови да позволят. За първи път ми се случи някой да се пази от моите чувства, да пази своите от мен. Да не иска да оставаме сами, от страх, че "ще направи нещо, за което ще съжалява"...защото мен утре няма да ме има. Тайно прави хиляда неща на ден, за да не разбера, че всъщност "свободния му период" желае и се моли да бъде оползотворен. Изпива ме с поглед, но бяга, защото ще ме види отново след 3 месеца и не е съвсем сигурен, дали ще издържи. Играем си на развален телефон, за да изопачим нещата, които казваме един за друг. Играем на сляпо. Напосоки. На дребно. Крием се зад предтекстове и причини. Отстъпваме си мястото на жалкия, че не можем да се разберем кой го заслужава повече. Убиваме желания и мисли. Правим се на слепи и глухи, когато сме един до друг. Не чувстваме нищо, когато замръзваме заедно. Пием за всеобщото щастие, но не и за Общото Удоволствие. Хвърляме си тъпи и неловки погледи, когато случайното докосване продължи по-дълго, от колкото трябва. Наричаме се с безразлични местоимения, за да не ни личи, че знаем един за друг много повече от имената си. Пожелаваме си лека нощ, в опит да заглушим тежкото дишане...
Колко ме дразниш, лелее! Колко ме дразнишш..
Принц Едуард, благодаря за разходката..на тъмно.
неделя, януари 03, 2010
I'm coming round and now my vision is so clear
If I could change my state of mind, then I would disappear
The love I get from you is something I can't chance
And I could let you slip away, without a second glance
Why can't I realize I'm fighting for my life?
This is like a flashback
This is like a dream
This is like all the things you can fit inside a memory
If I could change my state of mind, then I would disappear
The love I get from you is something I can't chance
And I could let you slip away, without a second glance
Why can't I realize I'm fighting for my life?
This is like a flashback
This is like a dream
This is like all the things you can fit inside a memory
събота, януари 02, 2010
ОБИЧАМ ДА МИ МИРИШЕ(Ш) НА НОВО!!!!!!!
Ха, така!
Взе, че беше по-хубаво от миналата година и взе, че ми хареса, и взе, че свърши..понеже всяко хубаво нещо си има край. не, понеже всичко си има край.
И така...
Щипка захар:
най-жестоките токове, най-парещия топ, най-любимите ми слим джинси, най-коженото яке, най- пънкарската прическа, най- черния грим...
Щипка ванилия:
най- секс бельото (ама бельо някак не звучи добре, за това се сещайте за друга дума, аз още реанимирам), най- горещите емоции, най- доброто настроение, най- афродизиачното мляко за тяло, най- голямото желание, най-изгарящите страсти...така, де, няма да се правим на скромни..яяя...
Прощалното ми слово ли?:
Скептик, оптимист, реалист, писател, музикант, читател, душа, театър, страх, смелост, сила, копнеж, мечти, литература, суета, любов, бъдеще, звезди, сезони, цинизъм, разврат, 2-рия срок, Sony Ericsson, ново, алкохол, шоколад, искам, обувки, дрехи, хора, истински хора, всякакви хора, приятели, семейство, "Happy", навици, търпение, думи, смях, любов, сънища...
Пожелавам си всеки прекрасен миг от 2010, който ме очаква!!!!
Взе, че беше по-хубаво от миналата година и взе, че ми хареса, и взе, че свърши..понеже всяко хубаво нещо си има край. не, понеже всичко си има край.
И така...
Щипка захар:
най-жестоките токове, най-парещия топ, най-любимите ми слим джинси, най-коженото яке, най- пънкарската прическа, най- черния грим...
Щипка ванилия:
най- секс бельото (ама бельо някак не звучи добре, за това се сещайте за друга дума, аз още реанимирам), най- горещите емоции, най- доброто настроение, най- афродизиачното мляко за тяло, най- голямото желание, най-изгарящите страсти...така, де, няма да се правим на скромни..яяя...
За новата година няма да си пожелавам нищо, тъй като не искам да пълня с напразни надежди и без това препълнената ми с такива 17 без 3 месеца годишна душица/колко кифладжийско прозвуча/. И да си правя равносметка, и да не си правя- все тая. Спомням си само че, по това време преди година пак бях изпълнена с копнежи, безпаметност и запомнени фрагменти от иначе супер яката нощ. Сега разбирам, че малко над 50% от всичко, за което мечтаех, мрънках и говорех се сбъдна. Така, че 'au revoir' на 2009 и пълните и с проскубани кичури коса дни, в които се чудех аджеба сега той ли е или не, или пък къде сбърках, или защо не учих по-дълго, или защо учих 1 месец и накрая пак бидех пре*бана. Край на пълните със захарини шепи, които все ме утешаваха, когато поредната Историческа депресия завладяваше и моята социална политика. Честно казано има няколко основни неща, които си спомням и всичко друго е само прах по узрели портокали. Така де, в крайна сметка на КОЛЕДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА, и това сигурно е едно от запомнящите се послания, които ми донесе отминалата преди 3 дни година.
Ще си запомня първия новогодишен купон, първия скок с бънджи, първия преживян страх, първия път с Владо, първото истинско място в София, на което обичам да се връщам, първото ми "прекратяване на отношенията" с най-добрата ми приятелка, първото момче, с което се запознах, заради един бас, първото просветление, че КУЧКИТЕ ВИНАГИ СИ ОСТАВАТ КУЧКИ, първото посещение в чайна, първия ентусиазъм за работа/Ха-ХА-хА/, първия концерт на The Killers в Букурещ, първото ми море само с Весето, първата снимка с Матей, първия волейболен мач във Варна, първия човек от Дупница, който наистина, ама наистина ми взе главата и я отведе надълбоко и надалече, и пак така-нависоко и все още не ми я връща, ще запомня втората екскурзия, но най-вече Третата, първия път, когато проумях, че нямам нужда от нечии истерии, за да си мисля, че сме приятели, първия път, когато убих у себе си и минималното чувство на привличане към някого, както започнах да се уча от Мишончето, така наистина е 1000, ако не и 10000 пъти по-добре. Ще помня 14 май, Тази Коледа, Любовта На Живота Ми, Хорхе Букай, "Заразно глупава", но и "Укротяване на опърничевата". Ще помня топлите думи на Елисавета Руйчева, която десетки пъти ме накара да повярвам в себе си и й благодаря. Първия път, когато преоткрих приятелството със Стаматия/а.к.а. Тити/, която виждате ли, обичам... Първия път, когато някой ми каза, че би направил всичко за мен... но да не се вричаме..
Понякога, в такива моменти, в подобни равносметки и сбогувания разбирам, че най-якото от цялата година си остава
Краят й.
Не за друго просто тогава ти е позволено да стреляш с револвер по полицаи и пак да ти се размине. Да си наваксаш цигарите, които през цялото време минават като дим покрай теб, да опустошаваш Джони (Сикс-сенс-ове, Собиески, Менти, Кайпиринии, Коктейлите на Марето, Мартини, Червеното шампанско за 2 лева от ъгъла на Горна махала..). Да слушаш Андрейчето и Тончо без притеснение, че ще те разнесат на другата сутрин. Да отрежеш Скиора с глас като на Крисчън Бейл и задник като на Идеалния, защото ужасно много и кухо си падаш по Едуард (НЕ вампира, по дяволите, не!), който обаче си пази чувствата човекът и понеже "не си от тук и си за малко" не иска да започва нищооо с теб/въпреки, че секса за една нощ на Нова Година особено много му допада/. Дават ти се още хиляда възможности да паднеш в/у някой невинен трезвеник, който стоически ще понесе ударите на съдбата и твоите, и даже ще му липсваш на следващата вечер. Имаш на разположение Веселячко, който смирено и добродушно ще те заведе до тоалетната на другия край на къщата и тихичко и миличко ще ти се смее на ударите във всякакви стени. Но понеже е добър приятел няма да те остави сама с Еди, за да не направи той някоя глупост/?!?!?!?/. Позволено ти е да ядеш само банани и фъстъци и да се напиваш на екс с 3 шота (от по 50 мл) водка с уиски. Можеш още да разбереш за способности на тялото си, за които дори не си подозирал и да му се отблагодариш за това със скромните 16 часа сън...
ОБИЧАМ КРАЯТ НА ВСЯКА ГОДИНА!
Обичам да ми миреше на нови трагедии и комедии, нови сцени от турски сериали в Моя живот, на много нови дрехи, на бъдещи провали, на чакащи успехи, на идващото лято, на 14 март, на концерта на Елтън Джон и А-це/Де-це, на нови книги, на еднократни връзки с още по-еднократни пичове, на посещения в Дупница, на нетърпението да ме видиш, да ме видите и да ви изпонапия на най-щурите партита в "Червило". Обичам да ми миреше на Кашарел и ванилия, във всичките й форми. На парфюма на Владо, на неговата усмивка и на неговата прегръдка. Обичам аромата на новия Живот. Обичам и теб, макар да не заслужаваш..
Ще си запомня първия новогодишен купон, първия скок с бънджи, първия преживян страх, първия път с Владо, първото истинско място в София, на което обичам да се връщам, първото ми "прекратяване на отношенията" с най-добрата ми приятелка, първото момче, с което се запознах, заради един бас, първото просветление, че КУЧКИТЕ ВИНАГИ СИ ОСТАВАТ КУЧКИ, първото посещение в чайна, първия ентусиазъм за работа/Ха-ХА-хА/, първия концерт на The Killers в Букурещ, първото ми море само с Весето, първата снимка с Матей, първия волейболен мач във Варна, първия човек от Дупница, който наистина, ама наистина ми взе главата и я отведе надълбоко и надалече, и пак така-нависоко и все още не ми я връща, ще запомня втората екскурзия, но най-вече Третата, първия път, когато проумях, че нямам нужда от нечии истерии, за да си мисля, че сме приятели, първия път, когато убих у себе си и минималното чувство на привличане към някого, както започнах да се уча от Мишончето, така наистина е 1000, ако не и 10000 пъти по-добре. Ще помня 14 май, Тази Коледа, Любовта На Живота Ми, Хорхе Букай, "Заразно глупава", но и "Укротяване на опърничевата". Ще помня топлите думи на Елисавета Руйчева, която десетки пъти ме накара да повярвам в себе си и й благодаря. Първия път, когато преоткрих приятелството със Стаматия/а.к.а. Тити/, която виждате ли, обичам... Първия път, когато някой ми каза, че би направил всичко за мен... но да не се вричаме..
Понякога, в такива моменти, в подобни равносметки и сбогувания разбирам, че най-якото от цялата година си остава
Краят й.
Не за друго просто тогава ти е позволено да стреляш с револвер по полицаи и пак да ти се размине. Да си наваксаш цигарите, които през цялото време минават като дим покрай теб, да опустошаваш Джони (Сикс-сенс-ове, Собиески, Менти, Кайпиринии, Коктейлите на Марето, Мартини, Червеното шампанско за 2 лева от ъгъла на Горна махала..). Да слушаш Андрейчето и Тончо без притеснение, че ще те разнесат на другата сутрин. Да отрежеш Скиора с глас като на Крисчън Бейл и задник като на Идеалния, защото ужасно много и кухо си падаш по Едуард (НЕ вампира, по дяволите, не!), който обаче си пази чувствата човекът и понеже "не си от тук и си за малко" не иска да започва нищооо с теб/въпреки, че секса за една нощ на Нова Година особено много му допада/. Дават ти се още хиляда възможности да паднеш в/у някой невинен трезвеник, който стоически ще понесе ударите на съдбата и твоите, и даже ще му липсваш на следващата вечер. Имаш на разположение Веселячко, който смирено и добродушно ще те заведе до тоалетната на другия край на къщата и тихичко и миличко ще ти се смее на ударите във всякакви стени. Но понеже е добър приятел няма да те остави сама с Еди, за да не направи той някоя глупост/?!?!?!?/. Позволено ти е да ядеш само банани и фъстъци и да се напиваш на екс с 3 шота (от по 50 мл) водка с уиски. Можеш още да разбереш за способности на тялото си, за които дори не си подозирал и да му се отблагодариш за това със скромните 16 часа сън...
ОБИЧАМ КРАЯТ НА ВСЯКА ГОДИНА!
Обичам да ми миреше на нови трагедии и комедии, нови сцени от турски сериали в Моя живот, на много нови дрехи, на бъдещи провали, на чакащи успехи, на идващото лято, на 14 март, на концерта на Елтън Джон и А-це/Де-це, на нови книги, на еднократни връзки с още по-еднократни пичове, на посещения в Дупница, на нетърпението да ме видиш, да ме видите и да ви изпонапия на най-щурите партита в "Червило". Обичам да ми миреше на Кашарел и ванилия, във всичките й форми. На парфюма на Владо, на неговата усмивка и на неговата прегръдка. Обичам аромата на новия Живот. Обичам и теб, макар да не заслужаваш..
Прощалното ми слово ли?:
Скептик, оптимист, реалист, писател, музикант, читател, душа, театър, страх, смелост, сила, копнеж, мечти, литература, суета, любов, бъдеще, звезди, сезони, цинизъм, разврат, 2-рия срок, Sony Ericsson, ново, алкохол, шоколад, искам, обувки, дрехи, хора, истински хора, всякакви хора, приятели, семейство, "Happy", навици, търпение, думи, смях, любов, сънища...
Пожелавам си всеки прекрасен миг от 2010, който ме очаква!!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)